Богдан Кючуков на 80: Ако имах още един живот, пак щях да го посветя на волейбола


Богдан Кючуков на 80: Ако имах още един живот, пак щях да го посветя на волейбола
30-05-2019 14:55 | Труд

 

България има много легендарни спортисти, но не чак толкова треньори. А в колективните спортове наставникът е още по-важен, отколкото в индивидуалните. Третото място на световното първенство за мъже във Франция през 1986 година е сред най-големите успехи в родния волейбол и върхът в кариерата на Богдан Кючуков. Тогава той се нарежда в тройката на най-добрите в професията в България, заедно с Иван Абаджиев и Нешка Робева. Но освен бронза от Мондиал 1986 година волейболният треньор има още куп успехи у нас и зад граница. Днес Богдан Кючуков навършва 80 години, като почти всичките е прекарал на игрището, или край него.

 
Навършвате 80 години и почти целия ви живот е минал във волейбола...
Ако имах още един живот, също щях да го посветя на волейбола!
 
Следите ли още играта?
Да, старая се да посещавам всички мачове на националния отбор. Това е моят живот, моята страст. Работил съм с много играчи, постигали сме успехи. Благодаря за всичко на този прекрасен спорт.
 
Как започна всичко?
Почти случайно. Роден съм в Ямбол, малък спортен град. Всички в училище играехме баскетбол, участвахме на първенствата по лека атлетика и гимнастика. Едва в 9-и клас започнахме с волейбола. Не сме мечтали да станем големи спортисти. Беше просто едно увлечение към движението и игрите. В нашето училище имаше мрежа и игрище, а в другото топка. Момчетата от първа гимназия идваха с топката, ние слагахме мрежата. Колкото повече усвоявахме играта, толкова повече тя ни пленяваше. 
 Сега на много хора звучи странно, но българи са учили италианците на волейбол. Всъщност става въпрос за вас...
Да, помогнали сме за развитието на спорта в други страни – Тошко Симов и Драго Стоянов в Куба, аз в Италия. Участвал съм и в треньорски семинари, бях лектор на международната федерация. И до ден днешен отношението на италианците към мен е прекрасно.
 
 
След това се завръщате в България и постигате един от най-големите успехи в историята на волейбола ни – бронзовия медал от световното през 1986-а?
Преди до поема мъжкия, бях треньор на юношеския и младежкия. В юношеския събрах 25 момчета на 14-16 години и започнах да ги уча на азбуката на волейбола. После те станаха европейски вицешампиони в Клермон Феран и се развиха като големи играчи. В онзи момент имах предложение за поема националния тим на Кувейт. Ако бях приел, може би щях да мога да оставя един апартамент на децата си. И досега живея в жилището, наследено от баща ми. Но националният отбор е гордост за всеки. Тогава в България имаше много силно първенство, защото имаше забрана на състезателите до 25 години да преминават в чужди отбори. Към момчетата от младежкия отбор включих няколко от най-силните играчи от българското първенство – Боре Кьосев, Асен Гълъбинов, Петко Петков, Цветан Флоров, Митко Божилов, Петьо Драгиев. Стана хомогенна сплав от млади и опитни играчи. Младите бяха с големи амбиции, а по-опитните бяха почти на върха на славата си и имаха нужда от такова предизвикателство, за да демонстрират това, което са. Направихме страхотна подготовка, стигахме по 6-8 тренировъчни часа на ден. Беше им тежко, но после бяха доволни. Преди финалните срещи в Париж Боре Кьосев ми каза: „Тренер, така се чувствам, че сега да почне първенството, пак ще го изиграя“. Играхме достойно, загубихме от Бразилия в групата, но победихме Италия, а на четвъртфинала и силния отбор на Франция. Те мислеха, че ще станат световни шампиони, но ги надиграхме с 3:1. Така стигнахме до финалната четворка, в която си отмъстихме на Бразилия с 3:0 и взехме бронзовите медали. В един колективен спорт това е огромно постижение.
 
Кой е най-забележителният играч, с когото сте работил?
Много са, трябва да изброя поне две шестици. Не искам да пропусна някого и да го обидя. И все пак – от по-старите Боре Кьосев, Петко Петков, Асен Гълъбинов, Цветан Флоров, Петьо Драгиев, Пламен Христов, Митко Божилов; а от по-младите – страхотните Любо Ганев и Димо Тонев, които после направиха световна кариера и в Италия
 
Волейболът сякаш много се промени в последните години. Правилата, а също и самата игра..
Всъщност не се е променил много. Преди сякаш беше по-красив, а сега е по-схематичен. Но волейболът си е волейбол, сега само има повече английски думи. Но и самата дума волейбол е английска – летяща топка. На пръв поглед е лесна игра – едно, две три – но в тези три подавания в рамките на пет секунди и половина са включени толкова много елементи, толкова майсторство. Мисля, че това го няма в други колективен спорт.
 
Кога очаквате България отново да спечели медал от световно първенство?
Имаме традиции в този спорт и те трябва да се върнат. Спорт, който не си тачи историята, няма настояще, още по-малко и бъдеще. Така е и с един народ. Но отдолу имаме талантливи ръце, перспективни млади момчета. Трябва само целенасочена и отговорна работа. Сега има трудности, но и ние сме имали. Кой ги е нямал? Трябва да ги преодоляват и да вървят смело напред и нагоре!




 

---

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

 

BGvolleyball.com напомня, че можеш да следиш последните новини и като ни последваш в социалната мрежа Туитър чрез @BGvolleyballCom !

 

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com


Тагове: Богдан Кючуков, България национален отбор волейбол мъже
Коментари
Други новини