Олимпийската история на волейбола: Мексико 1968

Виж също: Част 1
 
Четири години след олимпийския дебют на волейбола в Токио, ред е на Мексико 1968.  Отново се използва системата ‘всеки срещу всеки’, както при мъжете, така и при жените.  За почти всички мачове трибуните в хокейната зала Револусион и в Олимпийския салон в мексиканската столица, където се провеждат двубоите, са пълни със зрители.
 
Подобно на Токио’64, участниците в мъжкия турнир на Мексико’68 са десет.  Още в първия състезателен ден настоящите олимпийски шампиони от СССР са шокирани от големия враг в Студената война – САЩ.  Американците побеждават с 3:2 и хвърлят първата бомба на надпреварата.  Все пак, съветските волейболисти се вземат в ръце и печелят следващите си осем мача, за да защитят олимпийската си титла.  Златото отново се решава в последния ден от надпреварата – 25 октомври.  Световните шампиони от 1966 година Чехословакия излизат срещу олимпийските шампиони от съветския тим.  Победителят ще триумфира с олимпийската корона.  До оспорван финал обаче не се стига.  Големият брат е безпощаден – 3:0 (15:7, 15:4, 15:8).
 
Почетната стълбичка отново се допълва от Япония и Чехословакия, но с разменени места.  Въпреки че чехословаците побеждават азиатците в директния двубой, среброто заминава за Токио, тъй като ден преди мача си със СССР централноевропейците са загубили и от съседа си Полша.   “Може би най-интересният мач на Олимпиадата беше този между Чехословакия у светкавично бързите японци”, разказва официалният олимпийски бюлетин.  “Стратегията на чешкия треньор беше да позволи на неговите играчи да съхранят своята енергия до пълното изтощаване на противника.  Така в първия гейм неговите волейболисти си почиваха и загубиха с 2:15.  Във втория гейм се понапънаха малко повече – 3:15.  По средата на третата част обаче те внезапно се хвърлиха в играта, не само изравниха резултата, но и спечелиха гейма.  Продължиха да бележат точка след точка и след това и така спечелиха още два гейма, а с това и мача.”
 
Много неща в Мексико си приличат с тези от Токио.  Така и България отново намира място сред участниците благодарение на отказа на африкански квалификант.  Този път Тунис сдава олимпийската си квота и от това се възползват Лъвовете.  В Мексико те започват блестящо с разгромни победи над домакините и Белгия.  В третия си мач очаквано губят от Съветския съюз с 0:3, за да последват още две победи - 3:2 над САЩ и 3:0 над Бразилия.  Остават 4 срещи до края, но България губи и четирите – от Чехословакия с 2:3, от Полша с 0:3, от ГДР с 2:3 и от Япония с 0:3.  С 4 победи и 5 загуби, нашите заемат шестото място в крайното класиране.  А то е:
 
1. СССР; 2. Япония; 3. Чехословакия; 4. ГДР; 5. Полша; 6. България; 7. САЩ; 8. Белгия; 9. Бразилия; 10. Мексико.
 
Българският тим на Мексико’68 е в състав: Александър Александров, Александър Тренев, Ангел Коритаров, Грамен Принов, Димитър Каров, Димитър Златанов, Динко Атанасов, Здравко Симеонов, Кирил Славов, Милчо Милев, Петър Кръчмаров и Стоян Стоянов, треньор Димитър Гигов.
 

 
Един от най-великите разпределители в историята на волейбола – Димитър Каров, във великолепен плонж
 
В женския турнир броят на участниците се увеличава от 6 на 8.  България обаче отново не е сред тях.  Олимпийските шампионки от Токио’64 Япония са загубили част от блясъка си и от това се възползва съветският тим, за да наложи пълна доминация и да дублира златото на мъжете.  Отличаващи се с физическа мощ и изобретателна игра, съветските волейболистки печелят всичките си седем мача, като в тях губят общо само три гейма.  До последния ден от надпреварата битката отново се води между тях и също така непобедените японки.  Така директният сблъсък между тях на 26 октомври се превръща в реален финал на олимпийския турнир.  СССР побеждава с 3:1 (15:10, 16:14, 3:15, 15:9) и ликува като олимпийски шампион.  Бронзът заминава за Полша, а в класирането следват Перу, Южна Корея, Чехословакия, Мексико и САЩ. 
 
__________

В материала са използвани данни от собствено проучване на BGvolleyball.com и части от историческа серия, публикувана на официалния сайт на ФИВБ.
 

Продължи към Част 3